РОЛЯТА НА МИЕЛОПЕРОКСИДАЗАТА КАТО РАНЕН ПРЕДИКТОР ЗА РАЗВИТИЕНА КАРДИОТОКСИЧНОСТ

Абстракт

Миелопероксидазата (MPO) се разглежда като потенциален биомаркер за ран­но откриване на кардиотоксичност при пациенти, получаващи противотуморно лечение. Данните относно нейната прогностична стойност остават ограничени и противоречиви. Цел: Да се оцени ролята на MPO като ранен предиктор за развитие на кардиотоксичност и смъртност. Методи: Проследени са 477 пациенти, подложени на антинеопластична терапия, с измерване на MPO, тропонин, NT-proBNP и детайлна ехокардиографска оценка из­ходно, на 3-ти и на 6-и месец. В статията са оценени и сравнени асоциацията на биомарке­рите със спада във фракцията на изтласкване (ФИ) с > 10% до стойности < 55%, спадът в глобалния лонгитудинален стрейн (GLS) с > 15% от изходните стойности и настъпването на смърт. Резултати: MPO не показва значима асоциация с промени във ФИ (p-value 0.42) или GLS (p-value 0.578). Въпреки това по-високите стойности на MPO се свързват с пови­шен риск от ранна смъртност, независимо от останалите клинични и образни показатели (p-value 0.0287). Заключение: Тези резултати подчертават потенциала на MPO да допълва съществуващите инструменти за стратификация на риска и насочват към необходимостта от допълнителни проучвания за изясняване на механизмите и клиничната ѝ полезност.